Какъв данък върху недвижимите имоти се дължи за
Ако "Ателието" задоволява жилищните нужди на неговия притежател и това е основното му предназначение, то същото отговаря на понятието за "жилище"и притежателят му има правото да се ползва от разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗМДТ, като заплаща половината от следващия се данък върху недвижимите имоти, съгласно най-новото РАЗЯСНЕНИЕ № ЕП-07-00-54 от 25.11.2022 г. относно начина на облагане на ателиета по Закона за местните данъци и такси на Национална агенция по приходите.
РАЗЯСНЕНИЕ № ЕП-07-00-54 от 25.11.2022 г. относно начина на облагане на ателиета по Закона за местните данъци и такси
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ чл. 25 ЗМДТ, чл. 178 ЗУТ
В Централно управление на НАП е постъпило Ваше писмо с вх. № …..., в което излагате съображения и поставяте въпроси относно начина на облагане на ателиета по ЗМДТ, по-конкретно - като жилищни или като нежилищни имоти. В писмото се цитира разяснение на НАП № 3-568 от 10.05.2021 г., според което основно правило при оценяване и облагане на недвижими имоти по ЗМДТ е, че то се извършва съгласно предназначението на имота според одобрения инвестиционен проект и другите строителни книжа. Когато действителното им използване не съответства на предназначението им по архитектурна документация, от значение е фактическото използване. Голяма част от недвижимите имоти - ателиета се ползват от собствениците им като жилища. В писмото си цитирате разпоредбата на чл. 178, ал. 4 от Закона за устройство на територията /ЗУ Т/, според която не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация. В случай че бъде установено нарушение на цитираната разпоредба, кметът на съответната община или началникът на Дирекцията за национален строителен контрол според категорията на сградата, въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. Разпореждането е задължително за доставчиците и се изпълнява незабавно /чл. 178, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ/. В тази връзка поставяте въпроса - при положение, че не е променено предназначението по предвидения от закона ред на недвижимия имот - ателие, но фактически се ползва като жилище от собствениците, следва ли същото да се декларира и облага като жилищен имот. В случай че становището на НАП е, че следва да се декларира и облага като жилищен имот, възможно ли е да бъде декларирано като основно жилище, въпреки че липсва законова предпоставка да се извършва адресна регистрация по постоянен или настоящ адрес в недвижим имот - ателие. В отговор на поставените въпроси и на основание чл. 10, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище: По поставения въпрос изпълнителният директор на НАП е изразявал неколкократно становища, напр. с писма с изх. № 94-00-126 от 7.09.2016 г., вх. № 08-В-7 от 2020 г., изх. № 08-00-02 от 2018 г. и др., които поддържам. Независимо от съдържащата се в ЗУ Т принципна забрана имоти да се използват не по предназначението им и наличието на административнонаказателни разпоредби, регламентиращи санкции при неспазването й, много ателиета, студия и др. недвижими имоти фактически се използват за задоволяване на жилищни нужди и би следвало да се облагат по ЗМДТ като жилищни. В този смисъл липсва практика на ВАС, но са налице решения на административните съдилища, напр. решение № 121/2020 г. по адм. д. № 2615/2018 г. на АдмС - Пловдив и решение № 4113/2018 г. по адм. д. № 2971/2018 г. на АдмС - София - град /по което страна е Столична община/. В мотивите към последното цитирано решение съдът формулира следния извод: „ако ателието задоволява жилищните нужди на неговия притежател и това е основното му предназначение, то същото отговаря на понятието за "жилище“ /по ЗУТ/. В случая недвижимият имот е предназначен и служи за задоволяване на жилищните нужди на семейството на неговия притежател през преобладаващата част от годината. Поради това и притежателят му има правото да се ползва от разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗМДТ, като заплаща половината от следващия се данък върху недвижимите имоти“. Този извод на съда считам за основателен и логичен, в резултат на което поддържам становището, според което за недвижим имот - ателие, което се използва и облага по ЗМДТ като жилище, и по отношение на което са изпълнени условията на § 1, т. 2 от ДР на ЗМДТ, следва да се признава облекчението за „основно жилище“.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР: ГЕОРГИ АРНАУДОВ
