Заплаща ли Работодателят командировъчни за официални празници?

 

При непрекъсната командировка в чужбина Работодателят дължи командировъчни разходи за целия период, посочен в Заповед за командировка.

При посочен период на командировка в чужбина, който включва официални празници, работникът е в невъзможност да прекъсне възложеното изпълнение на трудови задължения, като същият е длъжен да изпълни възложената задача.

По аргумент на противното, работникът ще е в неизпълнение на трудовите задължения ако самоволно се отклони от възложеното и в период на непрекъсната командировка с включени официални празници преустанови частично /в период на официални празници/ изпълнение на трудовите задължения.

Официалните правници са приложими по отношение на местно законодателство по място на сключване на трудов договор.

Официалните празници са неработни дни от календарната година, в които националното законодателство на всяка държава определя за дни, в които не се дължи полагане на труд или ако същият е положен, то следва да е предварително регламентиран и заплатен при условия на национално законодателство.

Официалните празници са определени в чл.154 ал.1 от Кодекс на труда.

Министерският съвет може да обявява еднократно и други дни за неприсъствени за оказване на обществена почит към важни исторически, политически, културни или други особено значими събития, както и дни за честване на определени професии и за оказване на признателност.

Непрекъсната командировка е акт, с който предварително е регламентирано време на полагане на труд – престация по трудов договор, който следва да бъде заплатен.

Работодателят дължи заплащане на целия период на командировка в чужбина, посочен в Заповед за командировка.

Заповедите за командировка съдържат задължително началната дата и продължителност – чл.5 ал.1 т.4 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина. Заповедта е формален акт, който има доказателствена сила, указва точно, ясно и чрез уведомяване разписания график на командировка.

Командировъчна заповед е акт, с който са детайлизират конкретни права и задължения между страни в трудови правоотношения.

Разходите за командировка за официални празници не са обвързани с извънреден труд.

Разходите за командировка са средства за издръжка на командированото лице, не е възнаграждение за извънреден труд.

Командированото лице изпълнява възложена задача от Работодател, който следва да заплати допълнителни средства за разходи – дневни, дневни, квартирни и други разходи.

Командировъчните разходи за непрекъсната командировка с дни на официални празници не нарушава чл.10 от регламент /ЕО/ № 561/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт/ Д.В., бр.102 от 11 април 2006 г./, който забранява на транспортното предприятие заплащане на допълнителни възнаграждения, свързани с пропътуваните разстояния и/или количеството превозени стоки. Командировъчните разходи не са допълнителни възнаграждения, свързани с пропътуваното разстояние и/или количеството стоки.

-----------------------------------------


Определение №220/18.02.2016 по дело №168/2016 на ВКС, ГК, III г.о.

Определение №113/06.04.2016 по дело №168/2016 на ВКС, ГК, III г.о.